Правя чистка на блога.
Изтрих половината си публикации и съм на път да ревна,
ако трябва да трия още. От днес нататък мисля,
да поствам по един съвсем различен начин.
Ако зачезна пак, не се косете.
Винаги се връщам.
И адски се вбесявам, че не ми зареждат притурките.
Нито редактиране на притурки.
Нито качване на изображение, клип и ли каквото и да било.
Който може да помага моля.

The Kooks Lyrics Part I

"...people are trying to be clever
gettin' too much of nothin' at all
me, i just tried to be better
and i follow my hear..."
too much of nothing

"...If she's a blond or brunett
Or if she's slim or she's fat
It doesn't matter at all
When I fall, I fall
It's in the way that she walks
And then a smile when she talks
I'm simply losing my head
And I fall, I fall
In love..."
in love

"'cause I'm always where I need to be
Yeah, and I always thought I would end up
With you, eventually
Do dodo do do do do..."
always where i need to be

"Cause I need your sway, because you always pay for it
And I, and I need your soul because you're always soulful
And I and I need that heart, because you're always in the right places."
sway

"I know that she knows that I'm not fond of asking
True or false it may be
She's still out to get me"
naive

Кхъм, кхъм..

Здравейте!
Какво да ви кажа, значи първо ще ви кажа, че вися в Блогър от два дни и не ми хрумва нищо за писане. Сега просто реших, че е крайно време. Значи първо мисля отсега нататък да пиша само позитивни неща и да започна (в бъдеще) да качвам снимки разни и подобни глупости, без депресии и подобни.
И тъкмо в този тон да добавя, че нещо ми се е прецакало и не ми отваря никакви притурки, дори не мога да кача снимка. Уф.. Господи какво съм направила!
Смених скина, че оня нещо ми се ебаваше много яко.
ОК, сега като съм тръгнала толкова позитивно може би доста по-често ще си препсувам.
Ааа, хора прибрах се.. О, толкова се радвам, че съм си у нас. Два месеца колкото и да ги смятате са си доста време.
Троян продължава да си бъде онова нещо, което най-мразя в целия Троян.
Уча се да играя хек със сестра си :Д
Какво друго. Да разказваш за живота си не е толкова велико нещо. По-цял ден стоя в къщи, утре може би ще излизам с Петя, не ми се излиза утре, но просто ще изляза. Ух.
Ии да се оплача от тая нещастна, мижава ваканция. WTF?
А ние дори не сме към министерството на образованието.
Та дойдох си една седимца по-рано, по ясни като бял ден причини.
За първи път пътувах с влак, с двама приятели от Балчик. Беше ъъм, не беше нищо особено. Дали автобус или влак..
Ами това е, ако ме удари нещо музата довечера пак ще пиша.

Keith

Love is a force you can't control.

http://www.youtube.com/watch?v=VrZ4sMRYimw

When we were young the future was so bright
The old neighborhood was so alive
And every kid on the whole damn street
Was gonna make it big in every beat

Now the neighborhood’s cracked and torn
The kids are grown up but their lives are worn
How can one little street
Swallow so many lives

Chances thrown
Nothing’s free
Longing for
Used to be
Still it’s hard
Hard to see
Fragile lives
shattered dreams

Jenny had a chance, well she really did
Instead she dropped out and had a couple of kids
Mark still lives at home cause he’s got no job
He just plays guitar and smokes a lot of pot

Jay committed suicide
Brandon OD’d and died
What the hell is going on?
The cruelest dream - reality

Chances thrown
Nothing’s free
Longing for
what used to be
Still it’s hard
Hard to see
Fragile lives
Shattered dreams (2)

Mhmh...

Ами едно извънредно съобщение.
Компа ми се прееба и вече съм на Троян. Какво да ви кажа, вече няма да съм така активна. Е, да.
За сметка на това до 4-ти октомври съм практика и по цял ден се шматкам из града и рисувам.
Съсипах си половината дрехи с туш, но пък работите ми наистина станаха страхотни.
Като цяло това е най-веселата част от учебната година, постоянно мъкнеш картони и фазери и целия си в боя или въглен и си цъкате и се кефите. Дори сами, както понякога става с мен.
Чувствам се страхотно и см много щастлива, че отоново съм сред приятели и творци.
Нашите много ми липсват, но пък добре че има с какво да се разсейвам.

Честита учебна година!
Ако си снимам някои от работите ще ги кача.

Лени~

Alex Day - How We Were

Things I like to think about involving me and you include a wait for a proposal underneath a London cloud
We make choices and they take us closer to our future and the day I wake up next to you completely safe and sound

Maybe we can spend a little time, growing old and drinking wine
Looking forward to the things we’ve yet to face
And if they bring us pearls for us to wear on Judgement Day
We can think ourselves quite lucky that we haven’t worn away

I want to know if this could be something that you could believe in
Or am I just saying words again

I remember how we were, before you became intoxicating
I remember how we were, before I could feel my will escaping
I remember how we were, before my mind was inundated
With wishes of you getting lost in me

Things I have to think about when I don’t know if you will do your best to make this work or if you won’t reciprocate
I could stand in front of you and offer you my world but if you’re not quite ready yet than you will leave me lost in space

Maybe we can spend a couple days, high on life and cheap champagne
Dancing as we discuss possibility
And if hypothetically the two of us become more strange
I’ll think myself quite lucky you don’t throw my hand away

I want to know if this could be something that you could believe in
Or am I just saying words again

I remember how we were, before you became intoxicating
I remember how we were, before I could feel my will escaping
I remember how we were, before my mind was inundated
With wishes of you getting lost in me

Оо, обичам го. Той приготвя мечти във форма за кекс.

I wanna do real bad things with you..

След дълга пауза отново съм тук и то с нова изгора.

Истинска кръв.

След толкова негативни коментари плюене и така нататък реших да седна и да го изгледам. Е, не ми отне много време за три дни приключих с всичко излязло до днес. И, уоу той направо пърли петите на Доктор Ху за първото място, но още не е. Както и да е.Ако в един паралелен на нашия свят съществуваха вампири мисля, че точно това биха били те. Пълна противоположност на диско топките на Стефани, едни жадуващи за кръв и секс същества. Това е. Без животинки и глупави диети. Истинска кръв е историята за истинските вампири.

В главната роля се е превъплатила Ана Пакуин. Ана играе сервитьорка в местното заведение, която обаче крие своя тайна. Тя чете мисли, в една обикновена работна вечер в заведението се появява първия вампир. Тя спасява живота му и оттам тръгва вече историята. Първи сезон е малко скучноват, секса не е цензуриран и не е за всеки въобще сериал като този. Втори сезон започва да заплита интриги като пипала на октопод, а в трети направо се гризете ноктите чакайки нов епизод. Това носи Истинска кръв…Ако искате нещо истинско, трябва ви точно това.

Whatever... Now For Me

Знаете ли какво, не е честно и знаете ли защо?
Защото са решили да ни удължат ваканцията със седмица и ще започнем чак на 15 септември училище. Толкова е несправедливо, не стига че едвам издържам до 5-ти ами сега и още десет дни.
Е, въпреки че съм и доволна една седмица още с нашите. Но каква същата като тези летни скучни гррр.
Е, няма значение. Не мога да ги накарам да ме пуснат в пансиона десет дни по рано :D.
В неделя ще ходим на море. Мразя неделя, защото винаги е фуул. Петя иска да излизаме в понеделник, ако знаете каква антипатия ме е обхванала, към всяко живо същество, че направо не ми се стъпва на центъра. Да, ама не. Ще се ходи. И незнам дали на вас вече сами омръзнали мрънканиците ми, обаче аз едва се трая така, че. Чао.


п.п.п.п. И да гледате Тру Блъд, ей

Torchwood

Джак, Гуен, Янто

Спин-оф на Доктор Кой, Торчууд е малък екип от хора, който се занимава с разследване на инциденти свързани с извънземни артефакти и същества. Като започнах да го гледам непосредствено след приключването на пети сезон на Доктора, смятах, че това ще е нещо невероятно, едно приключение вълнуващо почти колкото това на Доктора. Уви, очакванията ми далеч не се изпълниха. Дори за спин-оф, според мен от сериала има какво още да се иска.

Особено впечатление ми направи образа на капитан Джак Хартнес.

В Доктор Кой, винаги се появяваше и страшно много му се радвах. Беше страхотен, просто го обожавах. В началото като започнах Торчууд го гледах и ми беше странен, защото не беше същата личност, като онзи спътник на Доктора, който аз познавах. Този капитан Хартнес беше различен. Да не кажа коренно, но беше различен. И за протокола да кажа, че колкото и да го харесвах в Доктор Кой, толкова повече симпатията ми се топеше. Искам да кажа, че още преди края на втори сезон направи някои неща, с които ми падна в очите. В трети жертвата, която направи, беше жестока. И се кълна, че никой от мнозинството, което познавам не би сторил нещо подобно. Но да убиеш собствения си внук и да гледаш кончината му, ми се стори прекалено извратено. Съжалявам, наистина съжалявам. Да, знам, знам той спаси Земята. Ах, тази проклета Земя, колкото повече жертви се правят за нея, толкова певече ми опротивява. Както казва Джак в края на трети сезон „това е гробище” и е толкова прав. Спаси Земята, но на каква цена, знам че колкото и да го виня, виним никой не го вини повече от него самия и тогава вече започвам да го съжалявам. Онзи поглед на Алис накрая, беше смазващ.

Харесах Янто, още първия път когато го пуснаха на екрана. Просто има една такава мила и набиваща се физиономия и тия кльопнали сини очи. Стана ми симпатичен още от началото. Връзката им с Джак според мен беше едностранна, мисля че само на Янто му пукаше за нея. Смисъл, Джак като изчезна във втори сезон мисля, че беше и като се върна първо се подмазваше там на Гуен, бил се върнал заради нея, глупости и подобни, и тя като го отряза той отиде при Янто. Е, не тогава направо сам се закопа в най-смотаната дупка далеч от очите ми. А накрая Янто като умираше, и му каза че го обича той дори не трепна. Това ме разочарова, Янто като един хомосексуален мъж се беше отдал на това същество и беше признало любовта си, дори пред роднините, различно е, каза на сестра си. О, да за него беше различно, но какво беше за Джак една от изгорите му като капитан Джон и много други.

Ianto&Jack

Незнм какво исках да кажа с всичко, това просто груба перифраза на чувствата след края на сериала, и незнам дали ще разберете или прочетете. Просто има неща, над които трябва да се замислим.

xoxo

Leny~

Geronimo..

Brilliant, Fantastic…

Мисля, че беше време да отделя малко време за едно от

най-любимите ми неща, а именно английското сай-фай Doctor Who. В началото като реших да пиша ми, много се чдих какво

точно да напиша, обаче сега като стоя думите сами се изричат.

Не можете да повярвате колко всъщност ще ви хареса това нещо. Защото аз и досега не вярвам. Това е най-великия сериал евър! Никой друг не може да те скъса от смях и да те срине от рев, никой! Няма по-забавен човек от Доктора, и ти винаги знаеш, че той просто няма да умре и си толкова уверен в това, че дори когато се тресеш от рев на предпоследния епизод като го пъхат в Пандорика ти просто знаеш и мислено си казваш, стига сте се ебавали това е Доктора, най-гениалното същество във Вселената.

И винаги, ама винаги ревеш на последните епизоди на сезон, обикновено на последните два. Но винаги всичко свършва добре, освен на четвърти сезон там се скъсах от рев не съм ревала толкова никога, честно, честно. Трябваше да заличи цял един живот от съзнанието на Дона. Беше толкова гадно, защото Дона беше най-страхотната и защото беше Доктор-Дона, велико! И когато после говореше по телефона, сякаш не беше тя.. защото всъщност не беше тя, той беше идтрил истинската Дона. Вселената боготвори Дона, защото Док-Дона я спаси, а тя дори противоречи на приятелката си, че е луда като бръщолеви за извънземни.. беше толкова тъжно, когато той си тръгваше.

Радвам се, че и Роус и полу – Доктора се събраха, това беше толкова прекрасен момент, като го целуна, но представете си само колко е страдал истинския, въпреки, че това е бил и доволен. Роус най-после с негово копие, а копието донесло геноцид в добри ръце. Там пак плаках, но и толкова се радвах, защото много харесвам Роус и беше гадно като Док се отнесеше в мисли за нея, което според мен не се случваше достатъчно често, а пък в пети сезин да не говорим все едно не е съществувала, което е много тъпо.

Честно казано бях малко скептична за пети сезон и особено за Мат Смит, обаче сега му се прекланям и обожавам. В началото ми беше толкова противен, сега е сладък почти колкото Дейвид Тенант. Естествено, засега любимец ми остава Тенант, беше страхотен Доктор. Но няма да ми е трудно да свикна. Пети сезон очевидно беше Междугалактически Як!