Alex Day - How We Were

Things I like to think about involving me and you include a wait for a proposal underneath a London cloud
We make choices and they take us closer to our future and the day I wake up next to you completely safe and sound

Maybe we can spend a little time, growing old and drinking wine
Looking forward to the things we’ve yet to face
And if they bring us pearls for us to wear on Judgement Day
We can think ourselves quite lucky that we haven’t worn away

I want to know if this could be something that you could believe in
Or am I just saying words again

I remember how we were, before you became intoxicating
I remember how we were, before I could feel my will escaping
I remember how we were, before my mind was inundated
With wishes of you getting lost in me

Things I have to think about when I don’t know if you will do your best to make this work or if you won’t reciprocate
I could stand in front of you and offer you my world but if you’re not quite ready yet than you will leave me lost in space

Maybe we can spend a couple days, high on life and cheap champagne
Dancing as we discuss possibility
And if hypothetically the two of us become more strange
I’ll think myself quite lucky you don’t throw my hand away

I want to know if this could be something that you could believe in
Or am I just saying words again

I remember how we were, before you became intoxicating
I remember how we were, before I could feel my will escaping
I remember how we were, before my mind was inundated
With wishes of you getting lost in me

Оо, обичам го. Той приготвя мечти във форма за кекс.

I wanna do real bad things with you..

След дълга пауза отново съм тук и то с нова изгора.

Истинска кръв.

След толкова негативни коментари плюене и така нататък реших да седна и да го изгледам. Е, не ми отне много време за три дни приключих с всичко излязло до днес. И, уоу той направо пърли петите на Доктор Ху за първото място, но още не е. Както и да е.Ако в един паралелен на нашия свят съществуваха вампири мисля, че точно това биха били те. Пълна противоположност на диско топките на Стефани, едни жадуващи за кръв и секс същества. Това е. Без животинки и глупави диети. Истинска кръв е историята за истинските вампири.

В главната роля се е превъплатила Ана Пакуин. Ана играе сервитьорка в местното заведение, която обаче крие своя тайна. Тя чете мисли, в една обикновена работна вечер в заведението се появява първия вампир. Тя спасява живота му и оттам тръгва вече историята. Първи сезон е малко скучноват, секса не е цензуриран и не е за всеки въобще сериал като този. Втори сезон започва да заплита интриги като пипала на октопод, а в трети направо се гризете ноктите чакайки нов епизод. Това носи Истинска кръв…Ако искате нещо истинско, трябва ви точно това.

Whatever... Now For Me

Знаете ли какво, не е честно и знаете ли защо?
Защото са решили да ни удължат ваканцията със седмица и ще започнем чак на 15 септември училище. Толкова е несправедливо, не стига че едвам издържам до 5-ти ами сега и още десет дни.
Е, въпреки че съм и доволна една седмица още с нашите. Но каква същата като тези летни скучни гррр.
Е, няма значение. Не мога да ги накарам да ме пуснат в пансиона десет дни по рано :D.
В неделя ще ходим на море. Мразя неделя, защото винаги е фуул. Петя иска да излизаме в понеделник, ако знаете каква антипатия ме е обхванала, към всяко живо същество, че направо не ми се стъпва на центъра. Да, ама не. Ще се ходи. И незнам дали на вас вече сами омръзнали мрънканиците ми, обаче аз едва се трая така, че. Чао.


п.п.п.п. И да гледате Тру Блъд, ей

Torchwood

Джак, Гуен, Янто

Спин-оф на Доктор Кой, Торчууд е малък екип от хора, който се занимава с разследване на инциденти свързани с извънземни артефакти и същества. Като започнах да го гледам непосредствено след приключването на пети сезон на Доктора, смятах, че това ще е нещо невероятно, едно приключение вълнуващо почти колкото това на Доктора. Уви, очакванията ми далеч не се изпълниха. Дори за спин-оф, според мен от сериала има какво още да се иска.

Особено впечатление ми направи образа на капитан Джак Хартнес.

В Доктор Кой, винаги се появяваше и страшно много му се радвах. Беше страхотен, просто го обожавах. В началото като започнах Торчууд го гледах и ми беше странен, защото не беше същата личност, като онзи спътник на Доктора, който аз познавах. Този капитан Хартнес беше различен. Да не кажа коренно, но беше различен. И за протокола да кажа, че колкото и да го харесвах в Доктор Кой, толкова повече симпатията ми се топеше. Искам да кажа, че още преди края на втори сезон направи някои неща, с които ми падна в очите. В трети жертвата, която направи, беше жестока. И се кълна, че никой от мнозинството, което познавам не би сторил нещо подобно. Но да убиеш собствения си внук и да гледаш кончината му, ми се стори прекалено извратено. Съжалявам, наистина съжалявам. Да, знам, знам той спаси Земята. Ах, тази проклета Земя, колкото повече жертви се правят за нея, толкова певече ми опротивява. Както казва Джак в края на трети сезон „това е гробище” и е толкова прав. Спаси Земята, но на каква цена, знам че колкото и да го виня, виним никой не го вини повече от него самия и тогава вече започвам да го съжалявам. Онзи поглед на Алис накрая, беше смазващ.

Харесах Янто, още първия път когато го пуснаха на екрана. Просто има една такава мила и набиваща се физиономия и тия кльопнали сини очи. Стана ми симпатичен още от началото. Връзката им с Джак според мен беше едностранна, мисля че само на Янто му пукаше за нея. Смисъл, Джак като изчезна във втори сезон мисля, че беше и като се върна първо се подмазваше там на Гуен, бил се върнал заради нея, глупости и подобни, и тя като го отряза той отиде при Янто. Е, не тогава направо сам се закопа в най-смотаната дупка далеч от очите ми. А накрая Янто като умираше, и му каза че го обича той дори не трепна. Това ме разочарова, Янто като един хомосексуален мъж се беше отдал на това същество и беше признало любовта си, дори пред роднините, различно е, каза на сестра си. О, да за него беше различно, но какво беше за Джак една от изгорите му като капитан Джон и много други.

Ianto&Jack

Незнм какво исках да кажа с всичко, това просто груба перифраза на чувствата след края на сериала, и незнам дали ще разберете или прочетете. Просто има неща, над които трябва да се замислим.

xoxo

Leny~

Geronimo..

Brilliant, Fantastic…

Мисля, че беше време да отделя малко време за едно от

най-любимите ми неща, а именно английското сай-фай Doctor Who. В началото като реших да пиша ми, много се чдих какво

точно да напиша, обаче сега като стоя думите сами се изричат.

Не можете да повярвате колко всъщност ще ви хареса това нещо. Защото аз и досега не вярвам. Това е най-великия сериал евър! Никой друг не може да те скъса от смях и да те срине от рев, никой! Няма по-забавен човек от Доктора, и ти винаги знаеш, че той просто няма да умре и си толкова уверен в това, че дори когато се тресеш от рев на предпоследния епизод като го пъхат в Пандорика ти просто знаеш и мислено си казваш, стига сте се ебавали това е Доктора, най-гениалното същество във Вселената.

И винаги, ама винаги ревеш на последните епизоди на сезон, обикновено на последните два. Но винаги всичко свършва добре, освен на четвърти сезон там се скъсах от рев не съм ревала толкова никога, честно, честно. Трябваше да заличи цял един живот от съзнанието на Дона. Беше толкова гадно, защото Дона беше най-страхотната и защото беше Доктор-Дона, велико! И когато после говореше по телефона, сякаш не беше тя.. защото всъщност не беше тя, той беше идтрил истинската Дона. Вселената боготвори Дона, защото Док-Дона я спаси, а тя дори противоречи на приятелката си, че е луда като бръщолеви за извънземни.. беше толкова тъжно, когато той си тръгваше.

Радвам се, че и Роус и полу – Доктора се събраха, това беше толкова прекрасен момент, като го целуна, но представете си само колко е страдал истинския, въпреки, че това е бил и доволен. Роус най-после с негово копие, а копието донесло геноцид в добри ръце. Там пак плаках, но и толкова се радвах, защото много харесвам Роус и беше гадно като Док се отнесеше в мисли за нея, което според мен не се случваше достатъчно често, а пък в пети сезин да не говорим все едно не е съществувала, което е много тъпо.

Честно казано бях малко скептична за пети сезон и особено за Мат Смит, обаче сега му се прекланям и обожавам. В началото ми беше толкова противен, сега е сладък почти колкото Дейвид Тенант. Естествено, засега любимец ми остава Тенант, беше страхотен Доктор. Но няма да ми е трудно да свикна. Пети сезон очевидно беше Междугалактически Як!

Love, love, love..

Любов е когато..

Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов.
Ребека – 8 години.

Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него.
Били – 4 години

Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат.
Карл – 5 години

Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя.
Криси – 6 години

Любов е това, което те кара да се усмихваш, когато си тъжен.
Тери – 4 години

Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашата му, преди да муя даде, за да е сигурна, че е хубаво и не пари.
Дани – 7 години

Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват.
Емили – 8 години

Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш.
Боби – 7 години

Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с приятелите, които мразиш.
Ника – 6 години (ние имаме нужда от няколко милиона повече Ники на тази планета)

Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, когато го виждаш с нея всеки ден.
Ноил – 7 години

Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре.
Томи – 6 години

По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов.
Синди – 8 години

Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна.
Клер – 6 години

Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето.
Илейн – 5 години

Любов е, когато мама вижда татко мръсен и потен и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд.
Крис - 7 години

Любов е, когато кученцето те близва по лицето дори тогава, когато си го оставил цял ден само.
Мери-Ан – 4 години

Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови.
Лорен – 4 години

Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички.
Карен – 7 години (каква представа!)

Любов е, когато мама вижда татко седнал на тоалетната, и не мисли, че това е срамно.
Марк – 6 години

Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те”, ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти. Защото хората забравят.
Джесика – 8 години