Усещах как се потя и в същото време треперех от студ. Дъхът ми излизаше свистейки, гърдите ми сякаш се състезаваха със сърцето.. Какво ставаше. Затворех ли очи черна въртелешка размътваше съзнанието ми още повече. Крайниците ми вибрираха, но само в главата си… Повиках я да ми помогне, изправих се… Не мога да дишам. Вече се качваме по стълбите.. Господи, дай ми сили… Дъха на Смъртта е на рамото ми. Още сме на втория етаж. Чувствам как всяко мое сетиво е увеличено десетократно. Лекото ощипване чувствам като да ми забият юмрук. Не мога да движа краката, станали са оловни. Моля ви, помогнете ми, чувствам се ужасно, искам просто да свърши! Не свършва, най-после стигаме до стаята, имам смътното чувство, че чантата ми тежи колко чувал пълен с жито. Най-после вътре. Събувам си обувките, тя събува чорапите и дънките ми. Не мога да дишам, тя слага възглавници под главата ми. Тя най-добре знае какво е да не можеш да дишаш. Стоя гола, потя се и замръзвам. Какво ти е, пита ме. Всичко, казвам. Едвам говоря. Искам вода, вода. Тя ми носи. О, не, не. Лиген, бързо моля те лиген. Тя носи… повърнах единствено вода, но беше толкова мъчително. Течеше вода през носа, през устата ми, сърцето ту прескачаше удари, ту сякаш се опитваше да изскочи от гърдите ми. Моля те, моля те, искам да свърши. Започвам да плача. Заспивай хайде, шепне ми тя. Кимам от няма и къде и послушно затварям очи. Въртелешката се опитва да ме завлече, но аз се съсредоточавам в съня. Сън, сън, сън. Сънувам нещо хубаво. Нещо като стимул. И решавам! Ако всичко мине няма да повторя това, което направих днес никога. НИКОГА! Тя ме събужда. Отивам за час, казва. Да, измърворвам усещайки раздразнение.. въртелешката пак се е върнала.

Събуждам се 4 часа по късно.. главата ми е на ръба да експлодира. Отварям очи, въртелешката е изчезнала. Бързо ставам, и болката в главата ме застига с пълна сила. Грабвам телефона и благодаря на стимула си, че го има. Благодаря и на нея, че беше до мен и ми носеше лигени и кърпи.

Не пожелавам това на никого, но мисля, че стана за добро. Страха, който изпитах ми показа, че има много неща, за които да живея. Благодаря ти кучко, че почти не ме уби, но поне ми показа какви грешки правя. Благодаря ви приятели, че сте до мен.



Едит: Сори за смяната на времената още не съм на себе си.