Прекарах два фантастични дни край морето. Душата ми ликуваше, тялото ми се раздаваше. Морето ме притегляше, слънцето ме пареше, хоризонта се сливаше, мечта… И се чувствах щастлива. Беше страхотно.
В един последен момент, в който излязох от водата седнах на земята и я видях, осъзнах, че дните ми са били нищо в сравнение с това, което изпитах щом я видях. Не можех да извърна поглед, притегателната сила на трептящите й крила бяха заклещили погледа ми. Целият уикенд изчезна беше само тя, по цялата плажна ивица. Тя и крехките и жълто-черни крила, кацнала на малък замък от пясък, крилцата й потрепваха като пулс на колибри. Вълните сякаш не можаха да я доближат.
Как толкова прости неща могат да те накарат да прозреш много по-огромни истини? Как само за един миг смисъл на живота ти може да се промени. Без действие, само силата на мисълта и противодействието е в сила. Но то се случва само на теб. Само ти виждаш малката революция на природата, тя е само за теб, тя е предназначена точно за теб, защото природата знае каво искаш точно ти и ти го показва, тя знае от какво ти имаш нужда, за да може стимула ти за живот да стъпи на старта отново. Светът пулсира под милиардите криле на знаците, които обмислят живота на хората. Всеки си има пътеводител в живота, просто трябва да отвори душата си малките неща и знаците на обкръжаващия го свят.
0 коментара:
Публикуване на коментар