Днес е толкова относително понятие. Скуката направо натежава във въздуха. Дните са като дежа ву, повтарят се и се повтарят и всеки ден е като един.
Ставаш по никое време, миеш си зъбите, и стоиш по цял ден пред компютъра. Естествено, за да не види майка ти, че цял ден нищо не си правил драскаш няколко скици и я залъгваш. Всичко е, ОК. Но животът продължава, и все така и така с ежедневната рутина. След време ще дойде септември. Оо, месецо на който се прекланям. И ще замина, а напрегнатото ежедневие ще се опита да ме смачка и тогава, аз ще кажа, че милея за онези безгрижни скучни дни. И ще тъгувам за дома и близките, но една мисъл, ще ме крепи, че правя това, което аз искам.
Ставаш по никое време, миеш си зъбите, и стоиш по цял ден пред компютъра. Естествено, за да не види майка ти, че цял ден нищо не си правил драскаш няколко скици и я залъгваш. Всичко е, ОК. Но животът продължава, и все така и така с ежедневната рутина. След време ще дойде септември. Оо, месецо на който се прекланям. И ще замина, а напрегнатото ежедневие ще се опита да ме смачка и тогава, аз ще кажа, че милея за онези безгрижни скучни дни. И ще тъгувам за дома и близките, но една мисъл, ще ме крепи, че правя това, което аз искам.
0 коментара:
Публикуване на коментар